#147 абвгз

posted by on 2012.05.31, under Uncategorized

Дата: MAY 24, 2012
Описание: абвгз
Солунските двама:

Номер едно (remix by Tablanet Poltrou) – Бичето
Бар „Пъкала” – Panican Whyasker
Преди края – AS
Способ – Способ
Demoni – Kottarashky
Doctore – Kottarashky
Roccin On Ur Radio – 1000Names
Plush Save – 1000Names
Monaco – Bluba Lu
Rose Garden – Bluba Lu
Кафе – Cigaretta
Лятна ска – Кокоша глава
Мор-ска – Q-check
Помни – Мерудия
GRДD – GRДD
Go! – Mental Architects
Amore Mio – Nasekomix
Сама танго – Nasekomix
Помниш ли когато умря – Палма минута
Ако – Ана Бо
Никой – Мъртви поети
Fantastic – Babyface Clan
Attemptation – Tripple-A
Врабеца – Попара
Кукер – Бalkansky
Валентинов ден /финал/ – Калин Николов
Валентинов ден – Калин Николов
Соларис – Тибетски сърца

"Tъжна мисъл дали не се забавлявам неправилно" От Воон Бантинг

Lazariza – Eva Quartet&Hector Zazou
Стоян си конче изведе – Лот Лориен

In Tube We Trust 31:33

posted by on 2012.04.09, under Uncategorized

1.Yppah – Film Burn feat. Anomie Belle – Някой вярват, че и така може да срещнеш любовта. Трака е супер.
2.Benga – I Will Never Change – Десятка за това видео.
3.Warrior – Mark Foster, A-Trak, and Kimbra – Има си всичко, мацка хепи енд, дебелак-злодей а ла митьо пищова
4.Portugal. The Man – The Sun – в традицията на Another Chance, но за клошари
5.Portugal. The Man – Lay Me Back Down – Глупав клип, но бандата си струва.
6.Muppet Show – Mahna Mahna – класика 3 милиона от гледанията са от мен.
7.Сергей Бабкин & Classika – Слова – Китариста на Пятница. Готини са тия клипове от лайв сесии, било то и руски/украински.
8.Electric Mantra – Only Sun – На това играеме.

J Dilla

posted by on 2012.02.07, under Uncategorized

Без излишен патос, без глупости, честитки, чест и почитания, лицемерно фалшиви тъпизми.

FALSHIMENTO РЕЗЕРВА 2011

posted by on 2012.01.06, under Uncategorized

www.boyscoutmag.com замятат крак с мета критика, най-малко общо кратно и хвърлят у дълбокото. Нашата лепта – по-долу, другото – при тях.

Музиката е безкрайна – чудесна почва за прикрепяне на идентичности с различни дължина и цолаж, което пък си е класическо човешко фалшименто. А целта й сякаш е друга – да те прави по-добър в трудните ти моменти, лесните така или иначе са песен. Ta, eто ти десет дългосвирещи от урожая с етикетче ‘2011’. Без „по-” и „най-”, но пък с фалшименташко аргументче за разкош.

The Black Keys – El Camino
Защото рокендролът е жив, хаспеле, и влече всеки – дори и преблажилия тази година с проекти уберпръдюсер Danger Мouse. A Dan Auerbach и Patrick Carney продължават смело напред с китарка, барабани и блусарски вокали без да цепят басмички. Премиална работа, чуй кво ти пее радиото!

Iron & Wine – Kiss Each Other Clean
Защото излезе в началото на годината, а в ушите ни още кънти finale grande-то на ‘Your fake name is good enough for me’. Sam Beam е инди-пенди в съотношение 60/40 и плеска само стра’отни албуми без мижитурести пълнежни тракове.

PJ Harvey – Let England Shake
Защото когато Кака завие, Обединеното се тресе. Експлозивната кашица от пънк, алтърнатив и социалка няма слаб трак и съвсем заслужено обра де що има ръкоплясък и “Ох!” и “Ах!”, макар и критиците да са леко за ебан тук, щото това е осми (!) албум на Кака и работата стана малко като на Scorcese оскарчето.

Fink – Perfect Darkness
Защото много му се получава умишлено търсената интимност, и то за лейбъл като Ninja Tunes. Останал само по глас и кухарка, Fink ниже своите тихи баладета като за последно, а ние хем плачем, хем ни е кеф (както се прави, казвали са ни, след хубав секс).

Lamb – 5
Защото се завърнаха ей така, на майтап. Може би масите вече не ги тачат както едно време, но всеки албум на Lou и Andy си е христоматия на трип-брейк-бейс-хопа. Прекрасни музики, уникален глас. “Друго нема найдете, а и ви не требе” – както е казал Перикъл на атиняните.

Ben Howard – Every Kingdom
Защото този дебют е бомба със закъснител и светът тепърва ще се прехласва пред това младо момче-англичанче. Заради такива като него оттатък ‘фолк’ не е мръсна дума, а хипервлиятелен и уважаван раздел в индустрията. Целият албум се лее много приятно и става за слушане навсякъде, освен на шумно oi-punk stomp парти.

Selah Sue – Selah Sue
Защото Белгия се оказа голямата музика тази година. Бeз майтап. Малката сладка сцепи дебютно мрака без да пита никой. Ако наистина се чудиш коя е па тая, сети се за музичката от последната рекламка на Kinder Bueno с пишман-вампира. Не This world, обаче, е перлата в короната, а дуетът със Cee-Lo Green Please, който би залепнал като стой та гледай на новия Бонд, да речем.

The Rapture – In The Grace of Your Love
Защото петгодишното чакане си струваше. Само размазващи тракове в голямото откровение на нюйоркчани, продуцирано от парижанина Phillipe Zdar. Или се мятай на дансинга за заразния денс-пънк How deep is your love, или съпреживявай с Miss You. Или и двете.

Tinariwen – Tassili
Защото не са от тук, чиче. От Сахара са си, поради което имат правото да нанасят корекции, полагайки зад врата всеки охлюв, кичещ се с етикета desert rock. Туарегите го могат пустинния сайкъделик и съвсем логично това е трипърската албумна оферта на годината. Записана е сред алжирските пясъци, а на постата нагло са се понадили Tunde Adebimpe и Kyp Malone от TV on the Radio.

Gotye – Making Mirrors
Защото всеки успял второкурсник заслужава аплауз (Флоренция, браво и на теб по този повод!). Австралия е странно място, но откъде другаде, ако не от там заслужаваше да излезе песента на годината – Somebody that I Used to Know. Kimbra е великолепна като feat., но голямата евалларка е за белгийския австралиец Wouter “Съмбадииии” De Backer.

pagetop

  • Слушай ни

    Всеки четвъртък. Вече на HD

  • Categories

  • Recent Posts

  • Tags

  • Archives